До теб

Очите, натежали от безформие,
горчиво търсят цвят по хоризонта;
от сивото подгизнал е просторът
и капе по асфалта дъжд оловен.

Да седна тук до теб сама поисках.
Градът наоколо бе страшно посивял,
бордюрът бе покрит с отровни мисли,
а ти - ранен, сломен, до болка сам.

По плочките сега танцуват птици
с пера от прах и пепел, с клюн от мрак,
звездите по прозорците се стичат,
и лепне по паважа звездна кал.

Да, зная, ще е страшно тази вечер,
ще чакаме с години сутринта;
във този свят от сенки полудели
ръка провирам в твоята ръка...