сряда, 28 октомври 2020 г.

неусетно

то натежа неусетно
в мъртвата листна покривка
бледата есен донесе,
сухия плет,
недоверието

сънищата, 
след тях
- безсънието
вехтата тъкан на дрехите
дългото зимно разсъмване
безразличието на стрехите

то натежа 
неусетно
легна върху сърцето ми
впи се, уви се, прилепна
в мислите тъмни, 
в небцето

шума и орехи,
кестени
стари дървета изстинали
в тях се всели
(неусетно бе)
есенното 
безсилие

MUSE - Supremacy

 


Търсене в този блог

Архив на блога