Ouroboros

Затрупана във утрото на времето
под тонове космическа безпаметност,
понесла на света невръстен бремето,
проблясвам с люспи в бездната, удавена.

Във тези заредени с взрив вселени,
потънали в първична тъмна маса,
събудена опашката ми блесва
и пак угасва, сляла мрак със мрака.

Очи не трябват, няма цвят, ни тонове,
не чувам нищо, само своя пулс,
в кръвта студена плуват, неоформени,
частици от самотния ми дух.

В света сега описвам нежни кръгове.
По плочките ми лепне тишина.
Дъхът ми следва звездното потръпване
начало съм и край; и съм сама.