В подготовка на новото издание на "Посленият еднорог"

От блога на ЧБ: 

Приятели (:
 

Продължаваме да подготвяме новото издание на „Последният еднорог“ – с още по-сресан текст, още повече илюстрации и, за първи път, електронен вариант.

Целта ни е да се продадат поне 700 бройки – електронни или хартиени. Как да помогнете?

1. Предварителни поръчки: до 22 февруари ни пишете (на poslednorog -в- gmail.com) двете си имена (ще ви включим сред По-желалите: читателите, които вярват, с ум и сърце, че книгата заслужава да види бял свят) и ако желаете хартиени бройки, колко.
   Засега не ни пращайте парички; ориентировъчно, електронното издание ще струва 3 лв., а цената на хартиеното ще зависи от тиража му, но ще гледаме да го вместим в 9 лв. Също като при „Песента на ханджията“, хартиено издание ще правим само ако се съберат поне 300 заявки (от които поне 100 – платени в аванс… но не сега; ние ще ви потърсим, като наближим заветните 300).
2. Разгласа – сред четящите ви приятели. В лични срещи, лични сайтове, блогове, форуми…
3. Какво още – вие какво друго бихте предложили?

Събраните мисли – и отзиви, и прегръдки – отбелязваме в тази тема. Пишете там (или тук, или в пощата ни) всичко, което ви хрумне. Ние ви слушаме.

И чакаме новите еднорози преди края на февруари.

Повече:
В Блога на Човешката библиотека
В Goodreads

Трансформация, Л. Рейнхард

Затворен съм в клетката, която сам
построих.
Хванат съм от стражите, които сам създавам
всеки ден.
Осъден съм от заседаващия в мен самия
съд.
Със собствените си ръце
в камерата се поставих.
Аз съм тъмницата и тъмничарят.
(...)
Сам затворих себе си
в самия себе си.
В собствения си кръг, който нарекох
Себе си.
В кръговете на кръговете
единствено и само мои.
Срещнахме Създателя и се оказа, че той - това
сме Ние.

----
"The Book of est" by George Cockcroft, aka Luke Rhinehart

De Profundis Clamavi - Charles Baudelaire

От дъното на бездната сърцето ми
за милост днес към Теб отправя жален стон.
Във мрачен тук съм свят с оловен хоризонт,
в безчестие и страх оплитат се нозете ми.

Шест месеца е нощ, покрива мрак земята;
шест месеца наред тук призрачен е ден,
по-пуста таз страна е от севера студен,
дървета не растат, не никнат и цветята.

Но няма по-ужасна картина на света
от слънцето жестоко, сковано от студа
от тоз безкраен мрак, от хаоса прастар

завидна е съдбата на всяка земна твар,
която тук потъва в безпаметна забрава,
тъй времето мъчително и бавно отминава.

Шарл Бодлер, "Цветя на злото"
Превод: мой (1999)
---
http://www.bacdefrancais.net/profundis.php

Талиесин: Битката на дърветата

Смених много аспекти
Преди да добия окончателния си облик.
Много ясно си спомням как
Бях тънко златисто копие,
Вярвам в туй, що е светло,
Бях дъждовна капка в небето,
Бях най-далечна звезда,
Бях дума сред буквите,
Бях в самото начало книга,
Бях светлината на лампата,
Година и половина
Бях мост огромен над
три пъти по двадесет устиета.
Бях път, бях орел,
бях рибарски кораб в морето,
бях в пиршествата храна изобилна,
бях капка в поройния дъжд,
бях меч във силни ръце,
щит във битка бях,
струна на арфа
и така - девет години.
Във водата, във пяната,
бях гъба във огъня
и дърво в тайнствен лес.
Не съм онзи, който не ще възпее
битката, колкото и да съм малък.
Ще възпея битката на дърветата
пред владетеля на Бретан,
пазител на бързите коне
и господар на многобройна флота.
Имаше звяр с челюсти масивни
и стотина глави.
Ожесточена беше битката
в основата на езика му.
Друг един път се сражаваха
върху огромния му врат.
Самодоволна черна жаба бе,
змия петниста с гребен на главата си,
върху стотици хищни нокти се поклащаше.
Стотина души съгрешили
в плътта й се мъчеха.
Бях в Каер Вевенир,
където прииждаха дърветата, тревите.
Музикантите пееха, воините се чудеха.
Гидеон възкреси бретонците.
Обърнаха се към Създателя
и към Христос, за да отсъди,
докато Вечният се съгласи
да помогне на творенията си.
Господ отговори чрез гласа на елементите:
Дървесна форма приемете
и стройте се във боен ред,
отстранете всички тез, които
непохватни са във близък бой.
Превърнати бяха в дървета
и докато чакаха на магията края,
дърветата надигнаха глас
в четири хармонични потока.
Битките спряха.
Да спрем жестокостите!
Тогава, надвивайки шума, една жена
излезе напред предизвикателно.
Начело на войските стоеше жена.
Силата на тази дръзка жена
не ще ни накара да отстъпим!
До кръста ще се потопим
в кръвта на човеците!
Най-голямото сред трите бойни желания
бе завладяло света.
И спряха да мислят
за потопа,
за Христовото разпятие
и за съдния ден наближаващ.
Елхите начело на войската
оформиха авангарда,
след тях в редици се строиха
върбите и оскрушите.
Сливите толкова редки
учудиха хората.
Младите мушмули
бяха център на битката,
храстите с рози бодливи
се биха като огромна тълпа,
малините, строени в гъсталаци,
най-добре показаха
крехкостта на живота.

(откъс)