Изтърках и последните обувки
да търся в пустотата своя смисъл.
Еони обикалях празни улици
до онзи дом за стари звездни скитници.
Излъсках и последните си мисли,
с кристалчета лъчисти ги полирах.
Да бляскат през безкрайното ми скитане
в тунелите на прашни лабиринти.
Изрязах всички ъгли на сърцето си
да мога през вратите да премина,
претърсих всяко кътче непревзето
сред древните назъбени руини.
Запалих и последните си чувства,
издигнах ги, да светят там, във мрака,
с миро полях безумните си устни
и сричах древни думи скрити в пясъка.
А там, зад най-последната завеса,
видях зазидан пътя към дома си.
Изплаках си последните надежди.
И чакам скоро въздухът да свърши.
Няма коментари:
Публикуване на коментар