На осмото квадратче

Започна от квадратче във тетрадка,
с чертичка от заострено моливче.
От малки петънца небрежно лято
по стихове на влюбено момиче;
с засъхнали отдавна аромати
по морски песъчинки между листите.
Със фигурки, нахвърляни в тревата
и с думите на бялата царица.

Започна на шега с рефрен от детството,
с полепнали от прах подметки слънчеви
и вечери пропити от вълшебство,
и утрини с канелен дъх поръсени.
Със приказки за влюбени принцеси,
за рицари и духове във пръстени..
Премина лабиринта на сърцето ми,
изтече като есен между пръстите,

и стигна до пролука сред листата,
там, някъде на осмото квадратче*,
по гладката повърхност на душата ми.
Потръпнах, покосена от мечтата
на сянката, пресякла огледалото.
Прехапах устни, за да не заплача,
че сълзите ми толкоз малко значат...
Дъската се разми диагонално.
С надежда там, на осмото квадратче,
пристъпи смело плаха пешка бяла.
 




*"Можеш да станеш пешка на Бялата царица, ако искаш, тъй като Лили е много малка, за да играе; и ще започнеш от второто квадратче: когато стигнеш до Осмото, ще бъдеш Царица "
Алиса в огледалния свят, Л. Карол