Друго време

От кестените капе нощен хлад
по жилките на изтънели вейки.
Под стъпките ни пукат стъкълца
и тъжно ни примамват празни пейки.

Алеите замислено мълчат,
заключили дъжда в дълбоки шахти,
и хвърлят по асфалта мокър здрач
замръкналите в парка слепи лампи.

А вятърът разлиства жълти страници
- забравена в тревата стара книга...
От друго време, уморени странници,
пътека търсим в мрака сред звездите.