Не можеш да ме имаш

Не ме очаквай рано тази сутрин
- онази тежка брава пак заяде.
Дори и не успях да се събудя!
Какво, за Бога, толкова ми даде?

Или ме омагьоса да остана...?
Не бива да играеш със стихиите.
Сега оглеждам щателно тавана.
Приличам ли на влюбено момиче? 

И после, ако беше като хората,
обувките ми нямаше да скриеш.
По дяволите, даже хвърли в огъня
вълшебната ми рокля на силфида.

Прозорецът направо ми отказа,
- напразно си надрасках маникюра.
И тези кални стъпки по перваза,
по пътя долу, после по бордюра...

Затворът ти сега изглежда диво;
корниза над вратата ти напуках.
По пантите изби вода ръждива
и плевели надничат през пролуките. 

Не, не се сърдя, просто чупя скрина.
И казах ти : не можеш да ме имаш.
След някой ден от теб ще си замина.
През онзи процеп, вляво от камината...