петък, 27 август 2021 г.

Millevilles*

Тук пътищата просветват нощем
сякаш в тях са вдълбани
сребристи формички от звезди.
Всичко трепти по-различно - 
и дълбочината на звуците,
и светлината в очите.

Тук гарата вози по всички направления
на времето
и пространството;
денем по перона кълват слънчеви птици,
треви се полюшват лениво,
вятърни кончета скачат по траверсите.

Тук често слизат объркани пътници,
пристъпят колебливо край коловозите,
устните им леко помръдват,
като че нещо броят и пресмятат,
а резултатът е винаги
безкрайност.

Тук няма дурги посрещачи,
само изкривена пиринчена табелка
"Милвил",
Хилядоград -

В дъждовните утрини
от мъглите прозират хиляди градове,
в локвите се менят причудливи гледки,
пътищата се губят в слаби вероятности,
придобиват тайни посоки...

Тук единствената карта е най-красивият сън,
а единственият компас -
сърцето.
-

*"хиляди градове" (фр.)

Търсене в този блог

Архив на блога