четвъртък, 11 юни 2020 г.

Indochine - Station 13




За кого да се уловя?
Всички мои герои са мъртви,
Останали са само враговете ми...

Никола Сиркис, Спирка 13

събота, 6 юни 2020 г.

Тази сутрин луната

"Аз съм Мрачният, Вдовецът, Безутешният,
Аквитанският принц с разрушената кула..."
Жерар дьо Нервал, “El desdichado”

Тази сутрин луната е изместила слънцето.
Хванат в облаци съхне сивожълт полумесец.
Тъмна сянка закрива небосвода, изтръпнало
е сърцето на лятото; и прилича на есен.

Бледи спомени шепнат сред праха на прозореца.
В изтънялата памет не разбирам къде са
всички думи за радост, всички думи за обич.
Аз съм Мрачният рицар на Тъжната песен,

Овдовелият принц на земя без утеха.
Спи сред сенките моята угасена душа.
Моят замък руши се, а градините вехнат.

И дори... някой ден да покълне зора,
без лъчите на слънце в душата ми крехка
ще съм само отломък от студена звезда.



Търсене в този блог

Архив на блога