Пробуждане

В лехата вън избухваха лъчи
под кремавите стъпки на зората.
И с пукане на остарял винил
скриптеше тихо, утринно тревата.

Златиста светлина се наслои
по спящите небесносини камъчета.
Превзе по малко външните стени,
протегна пипалата си към стаите.

Приплъзна се по сечените стълби,
във странни плетеници от мъниста.
Със светеща материя изпълни
прашинките по прага и стрехите.

Когато ме целуна във съня ми,
вратата бе се срастнала със времето
дървото бе се вкоренило в камъка,
със всичките си девет измерения,

а ти застана в блесналата рамка,
във сянка от листа и пеперуди,
с коси от слънце и сърце от вятър...
И много бавно почна да ме будиш.