Всеки миг недокосване

По ръцете ми се промъква,
(и боли) неизказана нежност.
В ярко слънце трепти по стълбите
и разтиква дъждовните облаци.
Балансира на края на пръстите
в невъзможност да стигне сърцето ти.
Всеки жест е натегнал от обич,
всеки жест неизпълнен е бреме.
По ръцете ми тръгват пориви.

По ръцете ми плъзват спомени,
неизживени, от друго време.
Под нозете ми пукат чувства
- причудливи трохи за гълъби...
Всеки миг неприсъствие - мъка е,
всеки миг недокосване - треска.
Да не мисля за теб е изкуство,
като това да танцувам по въглени.
Ако не усвоя безчувствието ...
ще ме събираш от пепел.