Беше нашата цветна приказка.
Със оживи, сребро и амбър.
С лабиринти и плетеници.
С стъпала от порфир и мрамор.
Беше нашият свят от слънце.
От сапфири, нефрит и пурпур.
С меден блясък и арфи звънки.
И кипящо небе лазурно.
С цитадели, фонтани, арки,
бели рози и златни струни.
Ти бе Кралят на всички бардове.
Аз - Кралицата на безумците.
Беше нашият замък огнен,
с ослепително бели кули.
Ти твърдеше, че са декори.
Може би... Но пък бяха чудни.
-------------
Ataraxia - De pourpre et d'argent
18 лета по света и у нас
Преди 2 седмици
Няма коментари:
Публикуване на коментар