Всички пътища стигаха другаде

Имах тъмнозелена роба.
С нежни горски цветя до глезена.
Имах странни коси от огън.
Снежнобели в косите перли.

Носех златен ключ с тънка верижка.
В късен здрач подарен от вещици.
Пазещ звездните стълби в нищото,
към земята оттатък сенките.

Денем ходех насън по плочите.
Сляпо търсех насред площада
Онзи, който обичах нощем.
И така остарявах. Млада.

Остарявах така, вречена.
В този град с абаносови кули.
Търсех брод през капана на времето.
Ала винаги стигах другаде.

Имах златна корона, помниш ли?
И прекрасна наметка пурпурна.
Счупен ключ на верижка от обич.
И стаена в очите лудост...