сряда, 6 май 2009 г.

Когато е следобедът на дъжд

Когато е следобедът на дъжд
и прашните прозорци зажаднеят,
и в задуха витрини зазвънтят
и жиците аха да им запеят,

във онзи миг, когато тежестта
прибавя атмосфери към сърцето ми
а някъде на двора пропищят
деца, ненаиграли се с небето,

когато тъжно мравките замрат,
залутани в тунелите си тесни,
а в гърлото ми е заседнал гръм
и трябва само малко, за да тресне,

утихвам ... онзи облак сив да спра,
увиснал сантиметри над перваза.
Когато е в очите ми на дъжд.
Преди небето да се сгромоляса.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога