Тъмнина е и има в тъмнината море.
Плисват звуци-сирени, блъсват звуци-скали,
а под вятъра ситен, ситен пясък шепти.
Всяко вдишване пари; не, не пари - боли.
Тъмнина е и има в тъмнината вълни.
Не, не вижда къде е. И не вижда къде над брега е безкраят; и безкраят зове.
После чува прибоя, и разперил криле,
ту залита на пръсти, ту замахва с ръце.
И по спомен за птица, той притваря очи
и започва да вижда. И полита почти...
e, убедеността е важна!
ОтговорИзтриванещом има море съм спокойна...
и полита! Лети!
ето едно море от мен
http://martiniki.blog.bg/izkustvo/2011/07/15/quot-edno-more-koeto-te-zove-quot.783451
ето така трябваше да завършва това стихотворение, ама не ... съм черногледа :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Марта,
за оптимизма и морето !:)