недосънувани оазиси

полираните плоскости от полусянка и полусветлина
профилите изляти от бетон
масленозеленият оттенък на плочите
клетките по ръката ми
не са мои

зад ъгъла на гладката стена
зад арката в хлътването на коридора
край неизвестно цвете
от чужд свят
най в дъното
се крие окончателната форма на страха ми,
лейди Джесика

има точно пет стъпки
и няколко допустими реалности разстояние
до сенчестата хладина
от която ще ме сграбчи ужасът
в образа на моя най-лош дубликат

или няма

оттатък звънтящата кристална завеса
сълзИ запотеното стъкло
на гарафа с леден чай
източва дим недоизпушен камел
търкалят се парченца канела
но столът се извръща празен

зарязани са вън от векове
нечии разпилени кервани
а наоколо
като в рисувано филмче
ми се усмихват
синеоки камили
и цвилят към мен
"господарю, господарю"

знаех си