Рукна дъжд. Сякаш бездна пробита
над площада изсипа безкрай.
Само миг. И небето се плисна.
После долу земята преля.
Сякаш тъпан с разпрана мембрана,
сякаш мях, издълбан с остър меч
се разтвори небето, раздра се.
И кръвта му тече ли, тече.
Вече къщите странни са кораби.
Зад прозорците няма земя.
И небето го няма. А хората...
Всеки Ной във ковчег се е сврял.
Тъжни мачти са горе антените
с неушити все още платна.
Всеки камък от влага е бременен.
Даже въздухът вън е вода.
И зад мътната плът на стъклата
аз очаквам отавдна да спре
този летен порой непонятен;
тази липса на суша в море.
После дълго изплуват стрехите.
И утихва библейският страх,
че небето ужасно сърдито е.
А над къщите съхне дъга.
18 лета по света и у нас
Преди 1 седмица
Изживяно, и то красиво! Това беше в неделя! Такава дъга не бях виждала още - голяама, цяла! Обикновено са еднокраки и куцукат наоколо след по-проливни дъждове;)
ОтговорИзтриванепоздрави и слънце!
Ах, и край моето бло/г/кче дъга изгряла ;)
ОтговорИзтриването една дъга...
ОтговорИзтриванеоще като ти прочетох пороя щях да ти казвам, за сходното усещане - така се чувствах на терасата в големия дъжд - като на кораб в буря, дори го писах в една реплика в моя блог
да, сходно е ...
ОтговорИзтриванеа докато го гледаш, дъжда, как тече проливно, сякаш и в теб нещо тече и аха да прелее
:)