Предзалезно

Шупти грапавината на стените
- мехурчета шептящо златно вино.
Скриптят последни снопчета лъчисти
по ъгълчета тъмни; нишки впиват.

Сумракът се извива в раковина
и дрезгаво проскърцва по стъклата.
Вечерно светлосенките пулсират.
По-ясни и начупени от залеза...

Потъва в мен блестящата решетка,
с припукване в окото ми попива.
Душата ми е жадна за вълшебства.
Попива ги. И с тях покрива сивото.