Думи

Изригнали от бездна многострунна,
нарязали скалите на небцето,
преливат по ръба на слепи устни,
размeкват равнините на сърцето.

По сивкавите плочки на съня
напукват коридора към безкрая,
във грапавата тъкан на света
реалност многопластова дълбаят.

И с думите изтича, упоена,
душа през малки дупки в тишината,
пресича от безмълвие вселени,
нагънати в замайващи спирали,

през червееви дупки се промъква
в тунели от безчет измамни мисли
и там, във страх от нищото замлъкнала,
оплаква тихо истини измислени.