четвъртък, 24 юли 2008 г.

Огледално

Най-първият ми спомен беше болка
в незримото оттатък огледалото,
където, полудели, електроните
със взрив се завъртяха наобратно.

Докато пренареждах бързо атоми,
така че в този свят да ме обикнеш,
проникна огледалното в душата ми,
и вряза се с сребристите си нишки.

Избистри станиолените образи.
И ето - попрегърбена Алиса,
със устни във оттенъци оловни,
прекрачих миг преди да ме измислиш.


  

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога