Безлунни записки

Не искам, в здрач обвита, да изтлея
тъй както огънят на залеза умря,
безмилостно удавен в дрезгав мрак.
Записвам тук - да не забравя никога
какво е да осъмнеш без зора.
Във тъмното безлуние беззвездно
как всичко се превръща просто в нищо...
Да си оставя във запас поне
една звезда, една луна, една усмивка,
искриците в онези две очички,
сълза от смях,
парче дъга
и щипка прах, вълшебен.
Частици Силмарил да събера
във жадните за светъл лъч зеници.
Да помня.
Укротена, да заспя.
И да сънувам.
Да сънувам изгреви.