Дълго се процежда сутринта
в моите премрежени клепачи.
Вън денят набира светлина,
лепне по кулисите на здрача.
Улицата с чисто нов декор
готви се за следващото действие.
Птиците нареждат своя хор.
Хората - нареждат пейките.
Дълго ме подмамва сутринта,
скърца със метлите по паважа.
Само още малко да поспя,
сигурно ще ме подмине даже
и ще спре до нечий друг живот,
в рехавите сенки на перваза;
в щрихите на прашното стъкло
ще изпише празните си фрази,
докато навън расте денят
и се умножават минувачите
в шумната пиеса на града,
в древната игра на смях и плач...
(Само още малко да поспя --
и ще ме забрави Разказвачът.)
Изящно подбрани и подредени думи, първокласна поезия! Дори само затова, няма как да те забрави Вечният! Вярвам, че ти е намислил нещо хубаво! Пожелай си и вярвай и ти, за да се сбъдне! :)
ОтговорИзтриванеаз съм необичайно суеверна, та да не ме урочасаш нещо се притеснявам, след тези твои думи ;)
ОтговорИзтриванеТи си необичайно вярваща, не суеверна :) Думите от първия ми коментар дойдоха право от сърцето ми. Няма никакъв шанс да са злонамерени :)
ОтговорИзтриванеповярвай ми - не вярвам (в нищо конкретно), но пък не се съмнявам, че думите ти са искрени и добронамерени - благодаря сърдечно :)
Изтриване