вторник, 15 юни 2021 г.

Мотел на края на света

Най-най-първо бе слънцето в пукнатия прозорец.
Заслепява ме дълго... непонятно говори.
Лекомислени изгреви в безпорядък ме будят...
А най-първо бе слънцето - ярък рой пеперуди.

Те засипват косата ми, не със блясък, а с лудост.
На лицето ми хвърлят ослепително було.
Някой счупил е нощем всички евтини щори
и сега с пламък утрото хлопа да му отворя.

Ала ставам сънливо и със мрак от умора
се препъвам към ъгъла, без да гледам нагоре.
(Някой скъсал е нощем, в страшен пристъп безумен,
всички нежни утехи и възвишени думи.)

В лабиринта от листи по мокета отровен 
стъпвам с някаква крехка, много крехка опора,
в този ден изкривен и отдавна изгубен,
а светът се топи в ярък рой пеперуди.

-

Fringe

2 коментара:

  1. Много трудно може да се коментира една такава майсторски пресъздадена емоционална картина. И все пак - нежните утехи и възвишените думи продължават да съществуват. А ти… просто се понеси на пламъка на утрото. Можеш ли да откажеш на Слънцето щом те кани на танц!? :)

    ОтговорИзтриване
  2. Счупиха ми се и слънчевите, и розовите очила :)

    ОтговорИзтриване

Търсене в този блог

Архив на блога