Свещицата в дланта ми изгоря;
отвъд настъпва тежко тъмнината.
Последната войска не оцеля -
разпръсната лежи на вятъра.
Сред пясъка приплъзва се нощта,
засипва бавно плитките ми стъпки.
Изстивам; и облечена в студа,
писмо ти пиша докато изтръпвам.
Наивният ми ум не издържа,
той лесно се предаде на лъжите
- онези сладки думи на врага,
които гладко бронята пробиват.
Хартиен воин съм аз, не го разбрах
преди в прахта пустинна да се срина.
Сега очаквам хладна пустота
с безцветните си пръсти да ме стигне.
Дори да дойдеш и да ме съзреш
- кънтяща куха статуя без име,
дори да ме докоснеш със сърце,
дори с душата си да ме обвиеш
от мен, под натежалото небе,
- размекнал се топаз в отровно вино,
от мен, зад пожълтялото лице,
ще видиш ти единствено пустиня.
Няма коментари:
Публикуване на коментар