Разкъсват се нефритените накити.
В духа ми рикошират плочки.
Така умирам с всяко ниско падане
- разбивам се преди да е започнало.
Ти после слизаш, с хор на оплаквачките,
да жалиш разпилените ми късчета.
Разкаяно прегръщаш и погалваш
пребитите ми чувства. Но е късно.
А живата ми плът пулсира глухо,
синхронно с сурогата ми във вените.
Постигнах идеала ти за кукла:
красиво, кротко тяло. С нищо в него.
18 лета по света и у нас
Преди 1 седмица
Кажи ми нещо, което само аз и ти знаем.Още не съм сигурна.Няма да допусна грешка насила
ОтговорИзтриванеоххх,
ОтговорИзтриванеаз се чувствам добре така,
но не се чувствам добре някой друг като се чувства така...
Недей...