Крива луна

Вървя през изумрудена гора,
в която невротичен месец свети.
Студът е срастнал с нея, любовта -
из корените живи се оплете.

Сега е празно, свита тишина.
Безмълвна, непрогледна, безсърдечна,
със струйки от порязана луна,
прокапала по кукувича прежда.

Вървя през несъбудена гора.
И всички светлини се свиват тежки.
А мракът, колабираща звезда,
навътре, към безкрая, ме повежда.