Пясък

Ронят се шепотно пясъчни кулички-спомени,
вятър и слънце разнищват ги зрънце по зрънце,
пластове тънки - страници в книга съдбовна,
бавно разпадат се в купчинка лятно безмълвие.

С съсък извайват в руините призрачни дюни,
трепкат сред тях в маранята лъчисти миражи,
леко изтичат през пръстите тайнствени думи
- времето пише от пясък поеми на плажа...

После рисува под тях бледожълти картини
- фини треви от извивки и сенки-моливи,
лее от формички вятърни странни градини,
в мидички пълни море и цветята полива.

Ронят се пясъчни кулички, сриват се камъчета,
слънце златисто проблясва, брои песъчинките,
джунгла пустинна поглъща самотния замък,
тъжно загубил поредната схватка с годините.