Безсъници

"Във паяче превърнато сърцето
душата ти със лунна нишка кърпи."
Яна Кременска

Бяло е, но и черно
върви сянката ми на три стъпки зад мен,
чернее в белотата ми,
тежи в лекотата ми
но зная, че когато костите най-накрая се разпаднат
и се разпилеят на вятъра
сянката ще е там
да ги помни
да ги запечата наобратно
в тъмната си матрица
да ги поднесе към слънцето
... черно и бяло - двете преливащи се бримки
в знака за безкрайност