неделя, 22 юни 2008 г.

Безсъници

"Във паяче превърнато сърцето
душата ти със лунна нишка кърпи."
Яна Кременска


По клоните полепна тишина,
парченца мрак порязаха тревата,
строшеното небе проби реката
със режещи звезди и с къс луна.

Но паяче сребристо изпълзя
от просеките мрачни на гората,
закърпи филигранно тъмнината,
оплете нежно спящите листа,

прехвърли се лениво през стобора,
над сенки избледнели от умора,
и стряхата поръби със магия.

Поспря се на перваза да пришие
неясни лунни знаци по стъклата,
и сън заплете тихо по стената...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога