Има дни

Има дни, във които политаме
със криле от надежда изплетени,
нежно пеем и смело се вричаме,
и светът е прашинка в нозете ни...

Още дни, през които лудуваме
горе някъде, впримчили вятъра,
във море от лазур дръзко плуваме,
непокорно звезди си подмятаме.

Други дни, във които нагарчат
всички сладости, тайни копнежи
и мечти неразумно похарчени
в избелели и прашни одежди...

Има дни, трудни дни на очакване
във които залита сърцето ни
сред морета от мъка изплакани,
по ръба на чудовищни бездни.

Дълги дни, във които се взираме,
победени от сивата зима,
през прозорци отдавна зазидани
към небето до болка незримо...