Тази сутрин луната

"Аз съм мрачният, – вдовецът, – безутешният,

принцът черен с кула разрушена..."

Жерар дьо Нервал, “El Desdichado”

Тази сутрин луната е изместила слънцето.
Хванат в облаци съхне сивожълт полумесец.
Тъмна сянка закрива небосвода, изтръпнало
е сърцето на лятото; и прилича на есен.

Бледи спомени шепнат сред праха на прозореца.
В изтънялата памет не разбирам къде са
всички думи за радост, всички думи за обич.
Аз съм Мрачният рицар на Тъжната песен,

Овдовелият принц в безутешна земя.
Моят замък руши се и градините вехнат.

Спят из сенките хиляди угасени слънца.

И дори да покълне малка бледа зора

от лъчите златисти в душата ми крехка
със безчувствени стъпки ще я смачка нощта.