Café noir

топи се бавно сънят ми
като кубче захар
в сутрешното кафе
в черното езеро от ароматни спомени
с небе от лакрицови звезди в чинийката
и луна - захарно петле

тъмни са очите на изстиващата нощ,
очите на старата продавачка
от магазинчето с медени прозорци
и лепнещ карамелен покрив

пръсва се кубчето здрач в чашата ми

и сякаш никога не е било
градчето зад звънтящата завеса
и никога не са шляпали босите ми нозе
в знойния прахоляк
сред лабиринт от варосани стени
лазурносини жалузи
яркобели кладенци

пропада в нозете ми
въртопът от каменни стълби към детството
потъва в мокрите плочки на тротоара
под сънливия мах на метла
и тракането на метални столчета

сега е останала само
като гравюра в златистата рамка на изтъркания поднос
запечатана изкусно
върху най-фин порцелан...

останала е само удивителната
неповторимо крехка
графика
на утайката