На слънцето посипало тревата,
порязвам неумелите си стъпки.
Поляната е бездна пред вратата,
нозете ми зад прага се отдръпват.
Безчувствено докато балансирам,
страхът протяга жилки от паркета.
А там навън светът реанимира -
на улицата никне рядко цвете
и патици, пингвини, панголини
щастливо по паважа дефилират;
пред моя скромен дом с завеси сини
- безвкусен заместител на небето.
Светът се разпилява над лехите
на ярки, разкривени бели птици.
И в тъмните тунели на очите ми
прогаря недописани чертици.
Факс от Долната земя
Преди 4 месеца
Знаеш ли, че имаш уникален, вселенски поглед към света, а той ти отвръща със същото? :) И колкото и да е древен, единствено с теб споделя несподелени неща за себе си. Това са "недописаните чертици"! :)
ОтговорИзтриванене зная :)
Изтриване