Инсайт

На подводни скали се натъкна животът ми.
Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф.
И се влачеше дрипав край моите бордове
на реката зеленият шлейф. (templier)

*
И се питах с години, разкиснат, сълзливо отнесен:
как можа тук съдбата коварна да сложи скали?
И защо ме зарязаха сам...? Накъде се изнесе
екипажът ми миши страхлив?

Векове продължих пред небесния взор да се жалвам.
И един слънчев ден от Небето ме трясна. Дъска.
Не... не бе от Небето, бе просто прогнилата мачта.
Но ... к-какво от това?

Дълго гледах звезди да кръжат. Бе послание свише!
Поизбърсах засрамено сълзите и изтрезнях.
И изправих се - рошав, брадясал, но с блясък в очите,
не разхлипана лелка, нали, ами К-капитан!

из "Разноезичие"