Страх от светлото

На слънцето посипало тревата,
порязвам неумелите си стъпки.
Поляната е бездна пред вратата,
нозете ми зад прага се отдръпват.

Безчувствено докато балансирам,
страхът протяга жилки от паркета.
А там навън светът реанимира -
на улицата никне рядко цвете

и патици, пингвини, панголини
щастливо по паважа дефилират;
пред моя скромен дом с завеси сини
- безвкусен заместител на небето.

Светът се разпилява над лехите
на ярки, разкривени бели птици.
И в тъмните тунели на очите ми
прогаря недописани чертици.

Café noir

топи се бавно сънят ми
като кубче захар
в сутрешното кафе
в черното езеро от ароматни спомени
с небе от лакрицови звезди в чинийката
и луна - захарно петле

тъмни са очите на изстиващата нощ,
очите на старата продавачка
от магазинчето с медени прозорци
и лепнещ карамелен покрив

пръсва се кубчето здрач в чашата ми

и сякаш никога не е било
градчето зад звънтящата завеса
и никога не са шляпали босите ми нозе
в знойния прахоляк
сред лабиринт от варосани стени
лазурносини жалузи
яркобели кладенци

пропада в нозете ми
въртопът от каменни стълби към детството
потъва в мокрите плочки на тротоара
под сънливия мах на метла
и тракането на метални столчета

сега е останала само
като гравюра в златистата рамка на изтъркания поднос
запечатана изкусно
върху най-фин порцелан...

останала е само удивителната
неповторимо крехка
графика
на утайката

Инсайт

На подводни скали се натъкна животът ми.
Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф.
И се влачеше дрипав край моите бордове
на реката зеленият шлейф. (templier)

*
И се питах с години, разкиснат, сълзливо отнесен:
как можа тук съдбата коварна да сложи скали?
И защо ме зарязаха сам...? Накъде се изнесе
екипажът ми миши страхлив?

Векове продължих пред небесния взор да се жалвам.
И един слънчев ден от Небето ме трясна. Дъска.
Не... не бе от Небето, бе просто прогнилата мачта.
Но ... к-какво от това?

Дълго гледах звезди да кръжат. Бе послание свише!
Поизбърсах засрамено сълзите и изтрезнях.
И изправих се - рошав, брадясал, но с блясък в очите,
не разхлипана лелка, нали, ами К-капитан!

из "Разноезичие"