Предзалезно

Шупти грапавината на стените
- мехурчета шептящо златно вино.
Скриптят последни снопчета лъчисти
по ъгълчета тъмни; нишки впиват.

Сумракът се извива в раковина
и дрезгаво проскърцва по стъклата.
Вечерно светлосенките пулсират.
По-ясни и начупени от залеза...

Потъва в мен блестящата решетка,
с припукване в окото ми попива.
Душата ми е жадна за вълшебства.
Попива ги. И с тях покрива сивото.

Gospel of Thomas 22

"When you make the two into one, and when you make the inner like the outer and the outer like the inner, and the upper like the lower, and when you make male and female into a single one, so that the male will not be male nor the female be female, when you make eyes in place of an eye, a hand in place of a hand, a foot in place of a foot, an image in place of an image, then you will enter [the kingdom]."

Oliver Shanti - Journey to Shambala

Домът на птиците

Поглеждал ли си някога в сърцето
на камъка, където песъчинките
проскърцват нямо в причудливи сигли?
В душата ти се врязват и те впримчват
да тръгнеш по пътеки самодивски,
събиращи земята и небето. 

Ела и надникни без страх в окото
на бурята, където беззащитна
спирално спи увита нежността.
Светът, недоизмислен, е притихнал,
из ъгълчета сини от съня и,
на хвърлей от бученето на вихрите.
А нищото безчувствено се рони...

Избистрят се цветчетата по роклята ми,
нарязва лъч пастеленото утро
на призми от строшена стъкленица.
Когато нежността ми се пробуди
ела да подредим дома на птиците
от липов дъх, крилца на пеперуди,
от кехлибар, от снежнобели лилии,
от жилки на листенца, пръст. И обич.

-------

Chronicles of The Black Moon

Светлина

Във тази нощ смирено е дошла
да броди непозната по земята.
Похлопа ли, ти дай ѝ къшей хляб,
и топла дреха, и подслон от вятъра.

Обичай я наместо празнотата,
която е препълнила сърцето ти.
Не бягай от неземния ѝ блясък
или от разранените ѝ глезени.

Дори да те засипят със богатства,
сълзите ѝ (за бога…) не търгувай.
Попий ги в сухотата на душата си,
която си напукал от бездушие.

Поглеждай я полека, като слънцето,
гравирано в тъмата на зениците ти.
Събирай я в отблясъци по пръстите си,
когато леден мрак стопи звездите.

Частици от лъчите ѝ зазидай
във тъмното катранено на мислите си.
И нека светлината те помилва.
И те пропие. И си спомниш изгревите.

Бяло

Нито лъч в утринта. Изсветляват тревата и вятърът.
Бели стръкчета студ, бели ладии в капки вода.
Вдигат старци глава, в груби шалове свили тъгата си
и по детски попиват с очи предпоследния цвят.

Бели пътища. Стигат отвъд, в пустотата на Сянката.
Няма нищо по края им, само неясни петна.
В мраз скован е светът, а посоките му - непонятни.
Заскрежени цветя ме залъгват, че още вървя.

Самотата ми вие във всички нюанси на бялото.
По безцветните спомени някой посипал е сняг.
В тази пустош денят няма край, само бледо начало
- леденее зад мен и ме лъже, че още вървя.

По петите ми боси се впиват кристалчета ледени.
В светлосиво кървя. Пред очите ми - само мъгла.
И дори да извикам, земята за миг ще отекне,
после бялото пак ще увие света в тишина.

Phantom

Sometimes I can not recognize my face.
It's like the mirror changes my reflection.
My eyes were green with pearling grey,
dark-red my hair...Hallucination?

Sometimes I do not recognize my voice
It's like the screaming has disturbed my ear.
White sharpen words, annoying noise,
the whisper of a tear...

Sometimes I do not recognize my path.
Mean evil ghosts that yelling fraud and fear...
I'm turning black and stone becomes my heart,
my ill mind splits, and madness coming nearer.

Sometimes I do not recognize myself,
I'm nothing but a screen for your projections.
Blind fallen angel. Lost unearthly wraith.
The torpid void is then my last protection.

---------
Epica - The Phantom Agony"