Нощ

Мастилено.
По гънките на мрака.
Дори да си пришия кръпки слънце,
конците ще крещят,
че е измама.
А мракът
ще се дипли до разсъмване.
Дори и да разкъсам тъмнината,
звездите ще ме парят
като въглени,
надупчили броката на безкрая.
Oт тихата си лудост изгоряла,
луната във очите ми ще съска,
че черна нощ е,
друго нищо няма,
под клепките ми ще умират залези,
а здрачът,
натрошен под стъпалата ми,
ще скърца,
ще забива стъкълца,
ще плюе кръв,
ще ми горчи,
до втръсване.