Обич

Скрила обич в джобовете, тя
стъпва без да поглежда зад себе си.
Под нозете й шепне тъга,
нежен огън в очите й свети.

Няма дом, има целия свят,
малък пристан сред сивите бури,
Късче делник, парченца тъга...
Гледа бъдещето, свита в една,

овехтяла от минало дреха.
Всяка сутрин се буди сама.
Има само едничка утеха,
че там долу, край вечния бряг,

капитанът на бурите идва
всяка вечер и двама седят,
леко хванали пръсти, и тихо,
мълчаливо допрели тела.