Тя знае колко малко значат думите...

Очите ти танцуват сарабанда,
по медния килим разплискват синьо,
небето есента попива жадно,
с кипящ лазур градините залива.

От погледа ти капчици се стичат
в искрящото море между листата.
Тя знае колко много я обичаш.
Ти знаеш колко цветна е душата й.

По пръстите ти скита късно слънце,
запазило милувките на лятото.
Тя трепва миг преди да я прегърнеш,
в косите ти заплита светъл вятър.

Ръцете ти рисуват топло устните й
и нежните извивки на брадичката.
Тя знае колко малко значат думите.
Ти знаеш как безмълвно да обичаш.