Там клоните се кланят до земята,
а локвичките плачат до обяд,
заронили сълзи от течно злато.
В тревата змиевидно се топят,
засъхват по лъжичките и чашите
на слънцето вечерните огньове.
Небето, като гъста синя каша,
прелива и се стича по столовете.
А нежните ресници на завесите
пропускат във дланта ми топъл здрач.
Бълбука кадифена неизвестност
зад тънките прегради на клепачите ми.
Там, някъде, притиснат между пръстите ти,
светът ми тихо спи. И аз не плача.
Волна молитва воля
Преди 5 седмици
Няма коментари:
Публикуване на коментар