понеделник, 6 април 2009 г.

Синя пеперуда

Копринено раздира хоризонта.
Викът и къса рязко струни синкав огън,
опънати в малиновата паяжина.
Задавила в сапфирено простора,
в блестящото трепти до скръб протяжно
оплетена в лъчисто пеперуда.
Проблясва. Яркосиня, несъбудена.

Придърпва жадно сноп светлинни нишки
от топлата утроба на небето.
Пулсира по искрящото на вишните,
и с тътен глух напуква световете...
От жалния и вой изтръпват устните ни.
И пръснати на хиляди парченца
подрънкват тихо нежни изумруди
приспивна песен с думи пеперудени,
провесени от сламения покрив...
..
Дъхът ти е опиващо любовен.
Небето - тюркоазена отрова,
а мъничкият свят в тревата - чудо...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога