четвъртък, 19 март 2009 г.

Домът на птиците

Поглеждал ли си някога в сърцето
на камъка, където песъчинките
проскърцват нямо в причудливи сигли?
В душата ти се врязват и те впримчват
да тръгнеш по пътеки самодивски,
събиращи земята и небето. 

Ела и надникни без страх в окото
на бурята, където беззащитна
спирално спи увита нежността.
Светът, недоизмислен, е притихнал,
из ъгълчета сини от съня и,
на хвърлей от бученето на вихрите.
А нищото безчувствено се рони...

Избистрят се цветчетата по роклята ми,
нарязва лъч пастеленото утро
на призми от строшена стъкленица.
Когато нежността ми се пробуди
ела да подредим дома на птиците
от липов дъх, крилца на пеперуди,
от кехлибар, от снежнобели лилии,
от жилки на листенца, пръст. И обич.

-------

Chronicles of The Black Moon

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога