четвъртък, 12 март 2009 г.

Светлина

Във тази нощ смирено е дошла
да броди непозната по земята.
Похлопа ли, ти дай ѝ къшей хляб,
и топла дреха, и подслон от вятъра.

Обичай я наместо празнотата,
която е препълнила сърцето ти.
Не бягай от неземния ѝ блясък
или от разранените ѝ глезени.

Дори да те засипят със богатства,
сълзите ѝ (за бога…) не търгувай.
Попий ги в сухотата на душата си,
която си напукал от бездушие.

Поглеждай я полека, като слънцето,
гравирано в тъмата на зениците ти.
Събирай я в отблясъци по пръстите си,
когато леден мрак стопи звездите.

Частици от лъчите ѝ зазидай
във тъмното катранено на мислите си.
И нека светлината те помилва.
И те пропие. И си спомниш изгревите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога