снежни приказки

рибарската колиба скрипти на слънцето
с перли от скреж и звънтящи раковини
в блясъка на утрото
студеният вятър
раздърпва стария шал на раменете ми
провисва по ръждивите крачета на ракитения стол
по напуканата боя на лодките

клепачите ми натежават под лъчистия студ
щом заспя, соленият дъх на морето
рисува сънища в мислите
омайва с кристални звънчета
илюзията ми за душа

виждаш ли рибарската мрежа в ръцете ми, златна рибке?
пришивам своите пропуснати желания
неизречените никога думи
(някъде в края на синята луна
белее градче с покриви ситно разграфили хоризонта
песен има по улиците, смях
живот)

полюшвам се тъй отдавна пред сламената колиба
- последна спирка към къщи,
че вече не помня пътя си
мислите ми са грохнали медузи,
(раз)плетеният пуловер - пробита ризница,
радост за враговете ми

а морето блести,
еднакво и равномерно празно във всички посоки

застинала между милион неизречени желания
в първия сняг на последния пристан
дори не помня какво ти поисках
дори не помня какво исках да ти поискам
дори не помня