то натежа неусетно
в мъртвата листна покривка
бледата есен донесе,
сухия плет,
недоверието
сънищата,
след тях
- безсънието
вехтата тъкан на дрехите
дългото зимно разсъмване
безразличието на стрехите
то натежа
неусетно
легна върху сърцето ми
впи се, уви се, прилепна
в мислите тъмни,
в небцето
шума и орехи,
кестени
стари дървета изстинали
в тях се всели
(неусетно бе)
есенното
безсилие
https://negesta-lucidity.blogspot.com/2008/10/blog-post_02.html?m=0
ОтговорИзтриванеМоже би трябва понякога да се връщаш при нея. Там има енергия за еони в бъдещето. На кой друг, освен на теб ще я даде...
ОтговорИзтриванеможе би... сега с нея като че нямаме нищо общо
Изтриване