Reality check

градът изгубен във времето
скрит
в пукнатините на сънищата
събира звезди
в размитите сенки на покривите
в звънките струни на дъждовните локви
в преливащите ведра тъмна вода в дворовете

няма те никъде
но леката песен на капчиците
издава посоката на стъпките ти

но гласовете на късните минувачи
разбиват мислите ми
до най-древните думи
до сричките на името ти

небето тук е навсякъде
точно както ми каза
вдишвам непонятния му въздух
вдишвам докрай нежните частици
залитам по звездния бордюр
залитам
край дребните монети в нозете ти
край уморения звън на смеха ти

(сън ли е?
или вечните кристали в очите ми
връщат архаични образи)

в ръцете ти съхнат небесните карти на безкрая
и ухае на ленива утрин
на измити от дъжда алеи

в прегръдка
детайлите се насищат толкова бавно
че времето изглежда почти спряло
всички настоящи минути
се събират по връхчетата на пръстите ти
сълзят по бузата ми
трепкат в дланта ти
пеят
(сън ли е
или... )

счупена на две безкрайност сме
слепили ранените си извивки
двойна омега
синкава вечност
на разбит огледален образ
надвесен над картите на безкрая

Bohren