Студено е. Безцветните реликви
в гората от непостижими истини
хладнят. Към тъмното привикнах,
но не и към студа на мислите.
Мъглите тук са перлено дълбоки,
поглъщат гладно звуците от стъпки,
в памуковите нишки джабъруоки
отваря в хипотезите ми кръпки.
Понякога са толкова големи,
че в тях се рони тъмна пустотата,
а тя наместо всичко да ми вземе,
внимателно зачерня път в краката ми.
Студено е; сред съчките изгнили
в гората от непроходими спомени
ме спъват сиви скелети от миналото,
треперещи от липсата на огън.
Аз стискам здраво скиците на мрака,
измръзналите чернови на всичко;
и само принцът-студ крепи ръката ми.
В гората на умиращите срички.
--
Hurts Like Hell
Факс от Долната земя
Преди 4 месеца
не се завръщай във въртопните ми шепи,
ОтговорИзтриванетук слънцето не е пониквало откакто
дирижаблите на мрака затвориха крехките си зеници,
а студът разсече с милостиви длани
безочливото ми сърце на безпосочни пътеки
с приведена ничком душа
накъде да вървя - с огнени катинари захлопвам всичко
и забравям да измисля ключове
или просто не искам
тъмното всъщност е толкова искрено
мъгла по мъгла те изчиства в чисто черно
(за)винаги
Прости ми волността, Елси, дойде ми от раз.
Какво прощаване, та това ми е като подарък :)
ИзтриванеПрекланям се пред таланта ти, Повелителке на Мрака! В ръцете ти наистина са черновите на всичко - включително Слънцето! Бъди! Пиши!
ОтговорИзтриванеако съм едно с цялото - в ръцете ми са; но във силно фрагметираното си състояние - само пиша, но повеляването не ми се получава.
ОтговорИзтриване(благодаря ти :)