Залитам често в мокрите спирали
на мътните водовъртежи.
Понякога из тях цъфтят корали
и наедряват противотежести.
От тъмната енергия по залез
се раждат добродушни таралежи.
Бодлите им проблясват тъмно-алено
и улиците засветяват нежно.
Опасани с дантели-водорасли
колоните трептят в зелена мрежа.
Понякога в пукнатините паля
подгизналите клонки на надеждата.
Залитам често в мокрите квартали,
които в дълбините се процеждат.
Атлантис зеленясва в моя залив,
но никой под водата не поглежда.
18 лета по света и у нас
Преди 1 седмица
Спомен от древна Атлантида? Какво по-голямо доказателство от това, че за духа не съществуват пространствено-времеви ограничения! :)
ОтговорИзтриванеУ всеки тъне на дъното, в личната му океанска бездна, по една загубена Атлантида :)
Изтриване