вървя с името ти по устните си
а над мен небето подгизва от чернота
като сиропирана с гъста тъмнина шуплеста безнадеждност
и няма друго, само крехки
чупливи луни
на ръба на нищото
и вървя...
из градини от хлъзгави лабиринти
в пустия град
с причудливи каменни покриви от гаснещи звезди,
- последна спирка
преди края
на мирозданието
вървя по срутените,
начупени междузвездия,
Неотменими мой,
в тъмното хлътване зад ъгъла на безкрая
вървя без посока,
с писъци в пръстите,
и си измислям съзвездия
докато мрак срязва петите ми
и беззвездие нацепва кожата ми
остана ми само мелодията на очите ти
сетен светлопоказател
в безмерната бездна от потънали светове
в лепкавия океан от сгърчени вероятности
вървя и
докато избледнявам с очертания
и се препъвам в най-далечното на далечините
зная -
като Земята мракът вън
кръгъл е
и докато се губя,
намирам те
18 лета по света и у нас
Преди 1 седмица
...или поема за безбройните превъплъщения на Една от малкото,която знае откъде идва, накъде отива и изобщо доста неща знае, а други подсъзнателно усеща :) забелязах, че само две думи започват с голяма буква и се питам защо ли авторката им оказала такава висока чест? ;)
ОтговорИзтриванеОткъде идва, накъде отива - може и да знае, кой знае. Но къде е и какво прави тук - съвсем не.
Изтриване(само едната дума има оказана чест, която не мога да обясня с думи; другата главна буква (Земята) е от езиков характер :)
Да се обяснят твоите неща е мисия невъзможна. Но усещането за Безкрайност и сливане с Цялото е уникално! :)
Изтриване